Седя си в провинциялният градец ...Та,седя си в спокойствието и еснафската чудност на провинцията ,а през главата ми преминават неспокойните мисли на отминалата динамика,което ми подсказва,че още съм в ""джаза" и колкото и да напъвам към спокойствието, динамиката играе на гоненица с мен-закача ме,крие се,хуква,подлъгва ме,намига ми,абе...дразни ме ! Хармония-това е спокойствието! Свършена работа-това е спокойствието! Осигурена стабилност-това е спокойствието! Разчистени сметки/дългове/-това е спокойствието! Приятели ,с куп свободно време и укротени амбиции-това е спокойствието! Време за пай,за чай,за чаша порто,за дълги разходки,философски разговори,хвалби и мечти за децата...УАУ! Стана ми страшно!